Оставих съпруга си заради женен мъж, но той не напусна жена си

802
Оставих съпруга си заради женен мъж, но той не напусна жена си

Телефонът се изплъзна от ръцете ми и падна с трясък на пода. Погледнах го невярващо и с такова безразличие, че сама се изненадах от себе си. Дори не се опитах да събера частите от него, бях толкова шокирана. Той ме излъга. Остава при жена си. Това изглежда е краят.

Оставих съпруга си заради женен мъж след едногодишна връзка с него. Запознахме се в съда, където работя. Аз съм в деловодството, той е охрана и всеки ден минавах покрай него. В началото не обръщах внимание на дяволитите му погледи и се правех на разсеяна, когато ми намигаше. Поклащах невярващо глава и се усмихвах вътрешно на себе си, че явно все още съм красива жена.

Съпругът ми от доста време се беше фокусирал изцяло върху работата, хобитата си и приятелите. Говорихме си кратко и само за битовите проблеми. След 20 години брак явно си бяхме омръзнали до болка. Но покрай децата продължавахме този изпразнен от съдържание брак.

А Младен се оказа 7 години по-млад, с жена и дете. Бях шокирана, когато ми каза. Мислех, че няма семейство, защо иначе ще се занимава с мен? Но той успя да премахне бариерата между нас и да върне тръпката в живота ми. Виждахме се всеки ден в съда и си пишехме трогателни съобщения. Всичко беше изцяло платонично, докато не излязохме веднъж на кафе.

Съпругът ми беше за риба, както се случваше доста често последно време. Дори не се запитах дали не ме лъже и той. Сега като се замисля, не е изключено всъщност. Но както и да е, с Младен отидохме извън града в едно затънтено заведение. Той хвана ръката ми и ме погледна с красивите си очи, а аз изтръпнах цялата. Това аз ли бях? Кога се превърнах в такава жена? Кога забравих за семейството си? Но всички тези мисли изчезнаха от главата ми, когато ми каза простичко: „Искам да бъда с теб!“.

От този ден сякаш се върнахме в младежките си години. Виждахме се всеки ден на работа, а насаме доста по-рядко. И така една година, която буквално ме преобрази. Всички забелязаха промяната, освен моят съпруг. Така един ден с Младен решихме, че вече не издържаме по този начин и искаме да живеем заедно.

Аз първа подадох молба за развод. Изнесох се на квартира с децата. Беше негов ред. Обеща ми. Чаках с нетърпение да ми се обади и да ми каже, че е започнал  процедурата по развода. Вместо това, той ми се обади и каза само: „Не можах. Съжалявам. Прости ми.“

Изтървах телефона, всичко ми се завъртя пред очите. Не исках да повярвам на чутото. Той ме измами. Оставих съпруга си, с който сме преживели толкова много заедно, а той не удържа на думата си. Останах сама с децата. Подадох молба за напускане. Не исках да го видя дори само веднъж. Той разби сърцето ми. Аз не мога да простя, дано той прости на себе си…